Социален ефект

Истории на ПРОМЯНАТА

Научихме се да бъдем толерантни
История на г-жа Боряна Теодосиева, училищен психолог в 84. ОУ „Васил Левски“, гр. София

Втори „Б“ клас е пъстър клас. В него има толкова много различни деца. Всяко от тях носи своите хубави черти. Разбира се, както и в живота, в класа има и деца, които се открояват повече от другите по отношение на възможностите и поведението си – т.нар. „трудни деца“.

В края на октомври 2019г., в този клас дойде дете от ромски произход, което бе учило преди в друго училище. По думи на родителите, там децата са се държали грубо с нея, обиждали са я, заради цвета на кожата и.

В новия клас момичето Ния също имаше трудности в началото, тъй като повечето деца я отбягваха и не искаха да играят с нея. За тях тя беше твърде различна и Ния се чувстваше тъжна и самотна.

Всеки петък бе денят за игра на Пукльовците за класа. Тогава нещата се променяха. Децата знаеха, че едно от условията за игра с Пукльовците бе всички заедно да участват. При разпределянето на отборите в началото винаги имаше леки съпротиви между децата в класа, т.нар. „различни деца“ , в кой отбор ще бъдат. Тук освен Ния, бяха и Влади-детето с умствено изоставане, и Пепи, който беше хиперактивен и трудно можеше да се задържи на едно място, както и Лиза, която не разбираше нищо от математика.

Заедно с учителката на класа се опитвахме да разпределим децата балансирано, така че във всеки отбор да има деца, които много добре се справят, такива на, които им е по-трудно, както и деца, на които им е страшно трудно. Във всеки отбор имаше и по-едно „различно дете“, на което другите бяха мотивирани да помагат.

На учениците им бе обяснено, че в живота всички хора и деца са различни, всеки има различни възможности. Едни се справят добре с математика, други в спорта, трети по български. Едни са прекрасни музиканти, други художници и всеки е ценен и уникален по свой начин. Тези думи успокояваха децата и това им помагаше да бъдат малко по-толерантни, към учениците, на които им беше трудно по принцип или често заемаха ролята на аутсайдери.

Благодарение на игрите с Пукльовците, учениците имаха възможност да упражняват своите умения за проява на толерантност, както и да усетят, че въпреки по-малкото точки, които получаваха като резултат, те бяха поощрявани от учителите или психолога за тяхното старание по отношение на разбирателството помежду им.

Това бяха и часовете, в които момичето от ромски произход Ния, също имаше възможност да бъде част от отбор с други деца. Тя изглеждаше щастлива, и макар да и бяха трудни задачите по математика, нейните съотборници и помагаха.

В тези моменти, след края на играта, провеждахме дискусия с децата. Те споделяха как са се чувствали, кое най-много ги е зарадвало, какво са разбрали от съвместната игра. Тогава и Ния намираше смелост да сподели, че се е чувствала чудесно, защото нейните съученици са я приели, помагали са и и никой не я е обиждал.

10 социално значими цели, които сме си поставили с Пукльовците.

1
Половината от българските деца нямат дори базови умения за работа в екип – това е проблем, който нашето общество трябва да осъзнае.
2
Да повишим чувствителността на обществото към липсата на меки умения у нашите деца – това застрашава сериозно техния успех в 21 в. в личен, социален и професионален план.
3
Да покажем, че не сме безразлични към липсата на меки умения у нашите деца и искаме промяна – развитието на меки умения да бъде заложено в задължителната програма на Министерството на образованието и науката.
4
Да развием меките уменията на нашите деца – умения като кооперативност, комуникативност, толерантност, емпатия, критично мислене, творческо мислене и др.
5
Да превърнем нашите деца в едни истински Пукльовци – хора, на които им пука. Пука им за другите. Пука им за природата. Пука им за света като цяло.
6
Да повишим чувствителността на децата къмр азлични екологични проблеми – да знаят, че всеки един от нас може да помогне за решаването на тези проблеми като промени част от ежедневните си навици.
7
Да бъде образователният процес близък до нашите деца – технологиите и дигиталните игри са неизменна част от техния живот и не бива да бъдат изцяло отричани в образованието.
8
Да дадем възможност на нашите децата да учат неформално и да съпреживяват ученето чрез игра – най-естественият начин за учене при тях.
9
За да приобщим всичи деца в класа така, че никой да не се чувства изолиран и отхвърлен – чрез игра в отбори децата бързо изграждат по-близки, приятелски взаимоотношения помежду си.
10
Да повишим ангажираността и мотивацията на нашите деца да учат, а оттам да повишим и техния успех – съзтезанието между отборите е силен стимул за самоусъвършенстване.